12 мар. 2014 г., 00:38  

На майка ми!

568 0 1

                                                        На майка ми!

 

                            Какво е Времето за старата жена? -

                            една от ябълките в двора,

                            забравена (като от детството) шейна -

                            повей от зимната тревога!

                            Какво е Слънцето над схлупения праг? -

                            ръжен в огнището,в нощвите - 

                            прокъсана торба с изсъхнал, клисав хляб, 

                            рояк цвъртящи, изгладнели мишки!

                            Какво съм аз пред нейните очи? - 

                            размазан образ - огледало,

                            в което младостта ще се отдалечи,

                            а мъката го състарява!

                            Пред нея няма вече ясен път,

                            а само дива въртележка   

                            от спомени, от сечища и смърт,

                            чиито свещи отразяват нещо...

                            Боли ме, мамо, от мига,

                            след който ти не ме познаваш!

                            Как тихо се отдалечаваш зад рида!...

                            Изгубвам те!... Осиротявам!

 

      

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маргарита Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Боли ме, мамо, от мига,
    след който ти не ме познаваш!
    Как тихо се отдалечаваш зад рида!...
    Изгубвам те!... Осиротявам!

    Прекрасно посвещение изпълнено с болка и чиста обич към майката!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...