12 мар. 2014 г., 00:38  

На майка ми!

572 0 1

                                                        На майка ми!

 

                            Какво е Времето за старата жена? -

                            една от ябълките в двора,

                            забравена (като от детството) шейна -

                            повей от зимната тревога!

                            Какво е Слънцето над схлупения праг? -

                            ръжен в огнището,в нощвите - 

                            прокъсана торба с изсъхнал, клисав хляб, 

                            рояк цвъртящи, изгладнели мишки!

                            Какво съм аз пред нейните очи? - 

                            размазан образ - огледало,

                            в което младостта ще се отдалечи,

                            а мъката го състарява!

                            Пред нея няма вече ясен път,

                            а само дива въртележка   

                            от спомени, от сечища и смърт,

                            чиито свещи отразяват нещо...

                            Боли ме, мамо, от мига,

                            след който ти не ме познаваш!

                            Как тихо се отдалечаваш зад рида!...

                            Изгубвам те!... Осиротявам!

 

      

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маргарита Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Боли ме, мамо, от мига,
    след който ти не ме познаваш!
    Как тихо се отдалечаваш зад рида!...
    Изгубвам те!... Осиротявам!

    Прекрасно посвещение изпълнено с болка и чиста обич към майката!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...