12.03.2014 г., 0:38  

На майка ми!

566 0 1

                                                        На майка ми!

 

                            Какво е Времето за старата жена? -

                            една от ябълките в двора,

                            забравена (като от детството) шейна -

                            повей от зимната тревога!

                            Какво е Слънцето над схлупения праг? -

                            ръжен в огнището,в нощвите - 

                            прокъсана торба с изсъхнал, клисав хляб, 

                            рояк цвъртящи, изгладнели мишки!

                            Какво съм аз пред нейните очи? - 

                            размазан образ - огледало,

                            в което младостта ще се отдалечи,

                            а мъката го състарява!

                            Пред нея няма вече ясен път,

                            а само дива въртележка   

                            от спомени, от сечища и смърт,

                            чиито свещи отразяват нещо...

                            Боли ме, мамо, от мига,

                            след който ти не ме познаваш!

                            Как тихо се отдалечаваш зад рида!...

                            Изгубвам те!... Осиротявам!

 

      

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Боли ме, мамо, от мига,
    след който ти не ме познаваш!
    Как тихо се отдалечаваш зад рида!...
    Изгубвам те!... Осиротявам!

    Прекрасно посвещение изпълнено с болка и чиста обич към майката!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...