На майка ми!
На майка ми!
Какво е Времето за старата жена? -
една от ябълките в двора,
забравена (като от детството) шейна -
повей от зимната тревога!
Какво е Слънцето над схлупения праг? -
ръжен в огнището,в нощвите -
прокъсана торба с изсъхнал, клисав хляб,
рояк цвъртящи, изгладнели мишки!
Какво съм аз пред нейните очи? -
размазан образ - огледало,
в което младостта ще се отдалечи,
а мъката го състарява!
Пред нея няма вече ясен път,
а само дива въртележка
от спомени, от сечища и смърт,
чиито свещи отразяват нещо...
Боли ме, мамо, от мига,
след който ти не ме познаваш!
Как тихо се отдалечаваш зад рида!...
Изгубвам те!... Осиротявам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргарита Петрова Всички права запазени