На майка ми!
Какво е Времето за старата жена? -
една от ябълките в двора,
забравена (като от детството) шейна -
повей от зимната тревога!
Какво е Слънцето над схлупения праг? -
ръжен в огнището,в нощвите -
прокъсана торба с изсъхнал, клисав хляб,
рояк цвъртящи, изгладнели мишки!
Какво съм аз пред нейните очи? -
размазан образ - огледало,
в което младостта ще се отдалечи,
а мъката го състарява!
Пред нея няма вече ясен път,
а само дива въртележка
от спомени, от сечища и смърт,
чиито свещи отразяват нещо...
Боли ме, мамо, от мига,
след който ти не ме познаваш!
Как тихо се отдалечаваш зад рида!...
Изгубвам те!... Осиротявам!
© Маргарита Петрова Всички права запазени
след който ти не ме познаваш!
Как тихо се отдалечаваш зад рида!...
Изгубвам те!... Осиротявам!
Прекрасно посвещение изпълнено с болка и чиста обич към майката!