На майка ми!

                                                        На майка ми!

                            Какво е Времето за старата жена? -

                            една от ябълките в двора,

                            забравена (като от детството) шейна -

                            повей от зимната тревога!

                            Какво е Слънцето над схлупения праг? -

                            ръжен в огнището,в нощвите - 

                            прокъсана торба с изсъхнал, клисав хляб, 

                            рояк цвъртящи, изгладнели мишки!

                            Какво съм аз пред нейните очи? - 

                            размазан образ - огледало,

                            в което младостта ще се отдалечи,

                            а мъката го състарява!

                            Пред нея няма вече ясен път,

                            а само дива въртележка   

                            от спомени, от сечища и смърт,

                            чиито свещи отразяват нещо...

                            Боли ме, мамо, от мига,

                            след който ти не ме познаваш!

                            Как тихо се отдалечаваш зад рида!...

                            Изгубвам те!... Осиротявам!