Звънях ти всяка сутрин, мила мамо,
звънях да чуя твоя топъл глас.
Дори за няколко минути само
да чувствам как и ти си тук при нас.
А ти изпращаше с усмивка ведра
късмет, успехи, сила, поздрав благ.
Денят започваше с подкрепа щедра,
щом заедно сме в мислите си пак.
Звънях ти, мила мамо... Но преди...
Днес в мъка свива се душата само.
Телефонът без пощада все мълчи,
защото теб те няма вече, мамо...
Почивай в мир!
© Райна Иванова Все права защищены