r_iva (Райна Иванова)
94 643
19.03.2023 г., 20:25 ч.

На мама 

  Поезия
677 5 9

 

Звънях ти всяка сутрин, мила мамо,
звънях да чуя твоя топъл глас.
Дори за няколко минути само
да чувствам как и ти си тук при нас.

 

А ти изпращаше с усмивка ведра
късмет, успехи, сила, поздрав благ.
Денят започваше с подкрепа щедра,
щом заедно сме в мислите си пак.

 

Звънях ти, мила мамо... Но преди...
Днес в мъка свива се душата само.
Телефонът без пощада все мълчи,
защото теб те няма вече, мамо...

 

Почивай в мир!

© Райна Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Светъл да е пътят й небесен! Изплакана болка, изплакана мъка... Съболезнования!
  • Благодаря ви, мили приятели!
    Животът продължава, а аз всяка сутрин по навик посягам към телефона... 😥
  • Няма смисъл от думи.
    Светъл и път.
    Съболезнования.
  • Мил стих за последно сбогом... осъзнаване на реалността, но как да се приеме.
  • Преживяла съм това събитие...Сега, когато ролята ми е вече "мама", когато неизбежно ще дойде това събитие, вече страдам за страданието , което предстои на дъщеря ми!...Виждаш ли, Райне, колко ме докосна и развълнува стихът ти! Съболезнование и да почива в мир!
  • Няма подходящи думи под такива стихове... Просто ще те прегърна в знак на съпричастност и ще помълча с останалите...
  • И аз ще помълча, Райне! Светъл да е пътят на твоята майчица. Съболезнования!
  • Да почива в мир, Райне!
  • Прегръщам те, Райна. Ще си помълча, в такива мигове мълчанието казва повече от думите.
Предложения
: ??:??