10 сент. 2023 г., 18:37

На мама

602 1 0

С твоята усмивка
ти озаряваш моят ден
правейки някоя мимика
и с твоя глас меден, 
отново да отпреш някоя добра критика.

Далеч си сега, 
но не далеч от моето сърце
и нямам търпение да се видим на брега. 
Не брега на морето, 
а брега, където две сърца се срещат
и любовта помежду си усещат. 
Там на летището, 
където идваш и си отиваш, 
там откъдето започна новотата на живота си да откриваш. 
Липсваш ми, мамо, 
и те чакам да си дойдеш
ръката си на мен да опреш
и с две думи да кажеш:
"Завърнах се!". 

Някой ден, мамо, ще се съберем 
аз, ти и тате, 
за своите тревоги ще си разкажем
защо и как сме били, 
ще бъдем отново заедно щастливи
и ще играем игри креативни. 

Липсваш ми, мамо, 
и любимият ми твой смях също.. 
Гледам през прозореца деца 
купуват на майките си цветя. 
Тъжно ми стана, че не мога и аз на теб някоя роза да подаря, 
но после сетих, че не ти трябва, 
защото ти си красотата на живота. 

Обичам те и те чакам с нетърпение да си дойдеш 
и отново да започнеш
да ме закачаш с твоите шегички, 
докато аз се смея с моя глас детински. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодора Компанска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...