С твоята усмивка
ти озаряваш моят ден
правейки някоя мимика
и с твоя глас меден,
отново да отпреш някоя добра критика.
Далеч си сега,
но не далеч от моето сърце
и нямам търпение да се видим на брега.
Не брега на морето,
а брега, където две сърца се срещат
и любовта помежду си усещат.
Там на летището,
където идваш и си отиваш,
там откъдето започна новотата на живота си да откриваш.
Липсваш ми, мамо,
и те чакам да си дойдеш
ръката си на мен да опреш
и с две думи да кажеш:
"Завърнах се!".
Някой ден, мамо, ще се съберем
аз, ти и тате,
за своите тревоги ще си разкажем
защо и как сме били,
ще бъдем отново заедно щастливи
и ще играем игри креативни.
Липсваш ми, мамо,
и любимият ми твой смях също..
Гледам през прозореца деца
купуват на майките си цветя.
Тъжно ми стана, че не мога и аз на теб някоя роза да подаря,
но после сетих, че не ти трябва,
защото ти си красотата на живота.
Обичам те и те чакам с нетърпение да си дойдеш
и отново да започнеш
да ме закачаш с твоите шегички,
докато аз се смея с моя глас детински.
© Теодора Компанска Todos los derechos reservados