С твоята усмивка
ти озаряваш моят ден
правейки някоя мимика
и с твоя глас меден, 
отново да отпреш някоя добра критика.

Далеч си сега, 
но не далеч от моето сърце
и нямам търпение да се видим на брега. 
Не брега на морето, 
а брега, където две сърца се срещат
и любовта помежду си усещат. 
Там на летището, 
където идваш и си отиваш, 
там откъдето започна новотата на живота си да откриваш. 
Липсваш ми, мамо, 
и те чакам да си дойдеш
ръката си на мен да опреш
и с две думи да кажеш:
"Завърнах се!". 

Някой ден, мамо, ще се съберем 
аз, ти и тате, 
за своите тревоги ще си разкажем
защо и как сме били, 
ще бъдем отново заедно щастливи
и ще играем игри креативни. 

Липсваш ми, мамо, 
и любимият ми твой смях също.. 
Гледам през прозореца деца 
купуват на майките си цветя. 
Тъжно ми стана, че не мога и аз на теб някоя роза да подаря, 
но после сетих, че не ти трябва, 
защото ти си красотата на живота. 

Обичам те и те чакам с нетърпение да си дойдеш 
и отново да започнеш
да ме закачаш с твоите шегички, 
докато аз се смея с моя глас детински.