На Мама
Все още идват сънищата боси,
когато слънцето на хребет легне,
все още чувам, мама ми говори,
щурче на двора още плаче,
лозницата на двора го теши.
Все още споменът боли.
Все още в момичешките ми коси
лудешки вятърът препуска,
а после стъпчиците на момчето,
дорде погледнеш - три джуджета,
а после време, време -
все още мама ми говори.
Все още сънищата идват боси.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мая Тинчева Все права защищены