на мама, с болка и любов
Приятели от сайта, на тази дата преди години загубих моята майка. Благодаря на тези, които ще прочетат стихотворението.
Мамо,
Толкова много неща не успях да ти кажа - прости!
Тъмна болка приспива ме днес вместо твоята ласка.
Девет чифта железни обуща изтрих -
не успях да догоня в очите ти светлия блясък...
Девет царства пребродих - и нямаше жива вода,
девет каменни хляба изядох - душата е гладна.
Във гърдите ми няма сърце - то ми светеше в тъмна гора -
не успях да те видя - превърнах сърцето си в камък.
Ако някога думи съм казвала - тежки и зли,
ще намразя гласа си - но думите как да обърна?
Нека дяволът вземе душата ми, нека боли,
нека адът замръзне, но само за миг да се върнеш!
Мамо, моето щастие някой разпъна на кръст -
от кръвта му ти пиша писмо - без адрес - получател -
само сълзи топят ослепялата пръст.
Тях ти пращам. И тиха милувка от вятър...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Невяна Калчева Все права защищены
