13 сент. 2017 г., 08:45  

*****

1K 1 7

Имах една мечта,

           тя се сбъдна!

Видях те окъпана

           в светлина!

Докоснах твоята

           кожа нежна,

целунах устните ти

         сладки като мед!

Бях от пламък обзет,

             горях и горях,

докато устните ти

              целувах!

Все по-нежно

                и нежно!

Танцувахме един

                в друг.

Свободни и щастливи,

                 мила,

ти и аз завинаги!

                  Падам

на колене и се моля!

                  Душата си

пред теб разкривам -

                  ти си ми

всичко, ти си благодат,

                   моя душа

                   и мой свят!

И в оная паметна

                   нощ звездна...

Видях те скромна

                   и блага.

Красотата си разкри

                    пред мен!

И всеки дъх

                    бе благословен!

Ти опрости с

                    нежността си

                    греховете ми!

Ти ме възроди,

                     даде ми сили,

                     за да живея.

В едно горяхме,

                     пак ще горим

                        и нека!

Нищо не може да спре

                      две души,

                полетели навеки!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Давид Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ех, Вили... какво да ти кажа, освен едно голямо благодаря от сърце и душа! Думите мисля са излишни в такъв момент...
  • Бре, тоя Давид... браво!!!
    Много ми хареса.
    Все по-добър ставаш. Не че съм се съмнявала.
    Вярвам в теб
    Поздрави.
  • Напоследък нямам много време, със сигурност пропускам много хубави творби, но когато мога постепенно ще наваксам. Честото пътуване също е една от причините.
  • Благодаря, Пепи! Напоследък не те виждам често, къде се изгуби
  • Красиво излияние, Давид!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...