13.09.2017 г., 8:45  

*****

1K 1 7

Имах една мечта,

           тя се сбъдна!

Видях те окъпана

           в светлина!

Докоснах твоята

           кожа нежна,

целунах устните ти

         сладки като мед!

Бях от пламък обзет,

             горях и горях,

докато устните ти

              целувах!

Все по-нежно

                и нежно!

Танцувахме един

                в друг.

Свободни и щастливи,

                 мила,

ти и аз завинаги!

                  Падам

на колене и се моля!

                  Душата си

пред теб разкривам -

                  ти си ми

всичко, ти си благодат,

                   моя душа

                   и мой свят!

И в оная паметна

                   нощ звездна...

Видях те скромна

                   и блага.

Красотата си разкри

                    пред мен!

И всеки дъх

                    бе благословен!

Ти опрости с

                    нежността си

                    греховете ми!

Ти ме възроди,

                     даде ми сили,

                     за да живея.

В едно горяхме,

                     пак ще горим

                        и нека!

Нищо не може да спре

                      две души,

                полетели навеки!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Давид Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ех, Вили... какво да ти кажа, освен едно голямо благодаря от сърце и душа! Думите мисля са излишни в такъв момент...
  • Бре, тоя Давид... браво!!!
    Много ми хареса.
    Все по-добър ставаш. Не че съм се съмнявала.
    Вярвам в теб
    Поздрави.
  • Напоследък нямам много време, със сигурност пропускам много хубави творби, но когато мога постепенно ще наваксам. Честото пътуване също е една от причините.
  • Благодаря, Пепи! Напоследък не те виждам често, къде се изгуби
  • Красиво излияние, Давид!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...