13.09.2017 г., 8:45  

*****

1K 1 7

Имах една мечта,

           тя се сбъдна!

Видях те окъпана

           в светлина!

Докоснах твоята

           кожа нежна,

целунах устните ти

         сладки като мед!

Бях от пламък обзет,

             горях и горях,

докато устните ти

              целувах!

Все по-нежно

                и нежно!

Танцувахме един

                в друг.

Свободни и щастливи,

                 мила,

ти и аз завинаги!

                  Падам

на колене и се моля!

                  Душата си

пред теб разкривам -

                  ти си ми

всичко, ти си благодат,

                   моя душа

                   и мой свят!

И в оная паметна

                   нощ звездна...

Видях те скромна

                   и блага.

Красотата си разкри

                    пред мен!

И всеки дъх

                    бе благословен!

Ти опрости с

                    нежността си

                    греховете ми!

Ти ме възроди,

                     даде ми сили,

                     за да живея.

В едно горяхме,

                     пак ще горим

                        и нека!

Нищо не може да спре

                      две души,

                полетели навеки!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Давид Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ех, Вили... какво да ти кажа, освен едно голямо благодаря от сърце и душа! Думите мисля са излишни в такъв момент...
  • Бре, тоя Давид... браво!!!
    Много ми хареса.
    Все по-добър ставаш. Не че съм се съмнявала.
    Вярвам в теб
    Поздрави.
  • Напоследък нямам много време, със сигурност пропускам много хубави творби, но когато мога постепенно ще наваксам. Честото пътуване също е една от причините.
  • Благодаря, Пепи! Напоследък не те виждам често, къде се изгуби
  • Красиво излияние, Давид!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...