1 дек. 2007 г., 20:13
Тъжна съм, че няма те до мене -
но не това ме кара днес да плача,
а тъпото бездушие у тебе,
една прекрасна дума - колко много значи?
Така и не разбра, че теб обичах,
от много обич с болката привикнах,
простих за всичко - не, не се обръщай
и без тебе вече даже свикнах.
Една усмивка - толкова копнеех
усмихнат да те видя и прегърна,
но... свърши всичко, вече имаш нея,
не ме моли отново да се върна. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация