на маркони
Тъжна съм, че няма те до мене -
но не това ме кара днес да плача,
а тъпото бездушие у тебе,
една прекрасна дума - колко много значи?
Така и не разбра, че теб обичах,
от много обич с болката привикнах,
простих за всичко - не, не се обръщай
и без тебе вече даже свикнах.
Една усмивка - толкова копнеех
усмихнат да те видя и прегърна,
но... свърши всичко, вече имаш нея,
не ме моли отново да се върна.
То нашето не бе любов, а бе мъчение,
обич ти дадох, не търся отплата
в тъпото, тъжно безвремие,
но за това... виновна бе съдбата.
20.11.2007г.
но не това ме кара днес да плача,
а тъпото бездушие у тебе,
една прекрасна дума - колко много значи?
Така и не разбра, че теб обичах,
от много обич с болката привикнах,
простих за всичко - не, не се обръщай
и без тебе вече даже свикнах.
Една усмивка - толкова копнеех
усмихнат да те видя и прегърна,
но... свърши всичко, вече имаш нея,
не ме моли отново да се върна.
То нашето не бе любов, а бе мъчение,
обич ти дадох, не търся отплата
в тъпото, тъжно безвремие,
но за това... виновна бе съдбата.
20.11.2007г.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Памела Todos los derechos reservados
