16 февр. 2011 г., 16:28

На метри от безкрайната гълчава

1K 0 12

Посветено на монахините от манастир "Св. Дух"

 

На метри от безкрайната гълчава,

в една гора под купол от мъгли,

живеят с вяра -

както подобава

на будните,

на жадните души...

Поемат дух,

усещат надълбоко

как всеки миг пулсира

и гори,

а погледът се рее нависоко -

над глупавите

хорски суети.

Там няма ропот

и тъга без време,

не се усеща воят на смъртта -

макар да идва, нищо не отнема,

отваря просто

следваща врата...

 

Но ние пак

се будим

с теготата

на светските си

цели и мечти...

 

А само метри

ни делят от радост,

която нищо

земно не гаси...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Руми Бакърджиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...