16 февр. 2011 г., 16:28

На метри от безкрайната гълчава

1K 0 12

Посветено на монахините от манастир "Св. Дух"

 

На метри от безкрайната гълчава,

в една гора под купол от мъгли,

живеят с вяра -

както подобава

на будните,

на жадните души...

Поемат дух,

усещат надълбоко

как всеки миг пулсира

и гори,

а погледът се рее нависоко -

над глупавите

хорски суети.

Там няма ропот

и тъга без време,

не се усеща воят на смъртта -

макар да идва, нищо не отнема,

отваря просто

следваща врата...

 

Но ние пак

се будим

с теготата

на светските си

цели и мечти...

 

А само метри

ни делят от радост,

която нищо

земно не гаси...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Руми Бакърджиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...