Посветено на монахините от манастир "Св. Дух"
На метри от безкрайната гълчава,
в една гора под купол от мъгли,
живеят с вяра -
както подобава
на будните,
на жадните души...
Поемат дух,
усещат надълбоко
как всеки миг пулсира
и гори,
а погледът се рее нависоко -
над глупавите
хорски суети.
Там няма ропот
и тъга без време,
не се усеща воят на смъртта -
макар да идва, нищо не отнема,
отваря просто
следваща врата...
Но ние пак
се будим
с теготата
на светските си
цели и мечти...
А само метри
ни делят от радост,
която нищо
земно не гаси...
© Руми Бакърджиева Все права защищены