Feb 16, 2011, 4:28 PM

На метри от безкрайната гълчава

  Poetry » Other
1K 0 12

Посветено на монахините от манастир "Св. Дух"

 

На метри от безкрайната гълчава,

в една гора под купол от мъгли,

живеят с вяра -

както подобава

на будните,

на жадните души...

Поемат дух,

усещат надълбоко

как всеки миг пулсира

и гори,

а погледът се рее нависоко -

над глупавите

хорски суети.

Там няма ропот

и тъга без време,

не се усеща воят на смъртта -

макар да идва, нищо не отнема,

отваря просто

следваща врата...

 

Но ние пак

се будим

с теготата

на светските си

цели и мечти...

 

А само метри

ни делят от радост,

която нищо

земно не гаси...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Руми Бакърджиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...