26 окт. 2015 г., 22:21

На мижия

357 0 0
На мижия   Хармана ни бе пълен със махалки. Белянцата издигаше снага... Бе пълно тука с възрастни и малки- събрана беше цялата махла.   Дойдоха хората да ни помагат, мамулите да белят на ръка. Не бързаха децата да си лягат и слушеха на Стойчева гласа.   Извиваха се песни над селото от първия във селото грамфон, и всички смятаха това за най-доброто и обожаваха божествения тон!   Аз бях дете, но всичко това помня, във миналото и днес то е в мен! Макар труда ни да бе Преизподня от тия мигове аз бях пленен! 23.04.2015г. София

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...