26 окт. 2015 г., 22:21

На мижия

358 0 0
На мижия   Хармана ни бе пълен със махалки. Белянцата издигаше снага... Бе пълно тука с възрастни и малки- събрана беше цялата махла.   Дойдоха хората да ни помагат, мамулите да белят на ръка. Не бързаха децата да си лягат и слушеха на Стойчева гласа.   Извиваха се песни над селото от първия във селото грамфон, и всички смятаха това за най-доброто и обожаваха божествения тон!   Аз бях дете, но всичко това помня, във миналото и днес то е в мен! Макар труда ни да бе Преизподня от тия мигове аз бях пленен! 23.04.2015г. София

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...