26 oct 2015, 22:21

На мижия

Poesía » Otra

355 0 0

На мижия Хармана ни бе пълен със махалки. Белянцата издигаше снага... Бе пълно тука с възрастни и малки- събрана беше цялата махла. Дойдоха хората да ни помагат, мамулите да белят на ръка. Не бързаха децата да си лягат и слушеха на Стойчева гласа. Извиваха се песни над селото от първия във селото грамфон, и всички смятаха това за най-доброто и обожаваха божествения тон! Аз бях дете, но всичко това помня, във миналото и днес то е в мен! Макар труда ни да бе Преизподня от тия мигове аз бях пленен! 23.04.2015г. София

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9