26 oct 2015, 22:21

На мижия

  Poesía » Otra
361 0 0
На мижия   Хармана ни бе пълен със махалки. Белянцата издигаше снага... Бе пълно тука с възрастни и малки- събрана беше цялата махла.   Дойдоха хората да ни помагат, мамулите да белят на ръка. Не бързаха децата да си лягат и слушеха на Стойчева гласа.   Извиваха се песни над селото от първия във селото грамфон, и всички смятаха това за най-доброто и обожаваха божествения тон!   Аз бях дете, но всичко това помня, във миналото и днес то е в мен! Макар труда ни да бе Преизподня от тия мигове аз бях пленен! 23.04.2015г. София

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...