26 oct 2015, 22:21

На мижия 

  Poesía » Otra
183 0 0
На мижия
 
Хармана ни бе пълен със махалки.
Белянцата издигаше снага...
Бе пълно тука с възрастни и малки-
събрана беше цялата махла.
 
Дойдоха хората да ни помагат,
мамулите да белят на ръка.
Не бързаха децата да си лягат
и слушеха на Стойчева гласа.
 
Извиваха се песни над селото
от първия във селото грамфон,
и всички смятаха това за най-доброто
и обожаваха божествения тон!
 
Аз бях дете, но всичко това помня,
във миналото и днес то е в мен!
Макар труда ни да бе Преизподня
от тия мигове аз бях пленен!
23.04.2015г. София

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??