Oct 26, 2015, 10:21 PM

На мижия

Poetry » Other

354 0 0

На мижия Хармана ни бе пълен със махалки. Белянцата издигаше снага... Бе пълно тука с възрастни и малки- събрана беше цялата махла. Дойдоха хората да ни помагат, мамулите да белят на ръка. Не бързаха децата да си лягат и слушеха на Стойчева гласа. Извиваха се песни над селото от първия във селото грамфон, и всички смятаха това за най-доброто и обожаваха божествения тон! Аз бях дете, но всичко това помня, във миналото и днес то е в мен! Макар труда ни да бе Преизподня от тия мигове аз бях пленен! 23.04.2015г. София

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9