Oct 26, 2015, 10:21 PM

На мижия 

  Poetry » Other
184 0 0
На мижия
 
Хармана ни бе пълен със махалки.
Белянцата издигаше снага...
Бе пълно тука с възрастни и малки-
събрана беше цялата махла.
 
Дойдоха хората да ни помагат,
мамулите да белят на ръка.
Не бързаха децата да си лягат
и слушеха на Стойчева гласа.
 
Извиваха се песни над селото
от първия във селото грамфон,
и всички смятаха това за най-доброто
и обожаваха божествения тон!
 
Аз бях дете, но всичко това помня,
във миналото и днес то е в мен!
Макар труда ни да бе Преизподня
от тия мигове аз бях пленен!
23.04.2015г. София

© Христо Славов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??