27 февр. 2005 г., 15:04

***(на Милуенчето)

1.4K 0 0
Любов..Любов...
Дали думи да изричаш
в нощта под звездният покров
и с тях в обич вечна да се вричаш?
Или може би с делата
сърцето чуждо да смекчиш
и капка любов под одеалата
с болка и копнеж да споделиш?
А може би с умение
на две тела и две души
да се слеят в усамотение?
Аз знам..тя е име нечие, любимо,
нейде там, в сърце ранимо.
Тя е и огнен меч
що душата опустошил е веч..

20.01.05

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пламен Стефанов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...