shon (Упорита Добродушкова)
37 77
27 июн. 2012 г., 10:55  

На моите баба и дядо 

  Поэзия » Другая
3266 0 19

Оженили се баба ми и дядо ми
след дълга и изпробвана любов.

Била красива, млада, бяла,

от умен и заможен род.

 

Харесала левента снажен.

Сънувала го ден и нощ.

Отивала му офицерската одежда.

Пробождал погледът му като с нож. 

 

Напивал менците ù край чешмата.

Усмихнат, тих и плах.

„Обича” - шепнела гората,

да вижда погледа ù благ.”

 

„С очите черни погледни ме!”,

я сепнал той като  порой.

А тя свенливо премълчала.

„Те сини са, о, Боже мой.”

 

Отишла в новата си къща

с надежда за добър живот.

Но трябвало е да преглъща

обиди тежки кат' хомот.

 

Мълчала, от етърва си обиждана.

Ехидна и подмолна, слабичка жена.

Такава злоба имала невиждана,

незнайно откъде дошла.

 

А после, като зла прокоба

след боядисано на празника яйце,

в затвора дядо ми прибрали...

Без грам вина… те нямали сърце.

 

Нещастието, казват, ги сближило. 

То идва, за да подлудява.

Баща ми бил погълнат като в чудо

от паднала грамада плява.

 

Объркани и бесни, като щури,

те търсили го с вили цяла нощ.

Косите скубели и пърхали кат пеперуди,

едва долавяйки гласа в немощ.

 

Спасили го… ей там търчи.

Отново жив като награда.

А баба ми - със сълзи на очи,

към небесата викнала в прослава.

 

В спомена ми дядо все я гледаше 
с усмивка и с очи на обожание.

Обичаше да слуша как  чете му

свещена книга с предания.

 

Обичаха да гледат филми.

Научни или пък „Атлас”.

Обичаха да ни обичат.

Научиха и нас.

 

Обичаха кафе да пием

от леблебия или смляна ръж.

Ръката ми до днес изгаря,

целувана от благороден мъж.

 

Един ден  Тя си тръгна тихо,

като откраднат свят граал.
Заспа и вече не се върна, 
като забравен сериал. 

 

Опитвал се баща ми да я върне.

И молел той смъртта да си върви.

Но непреклонна и ехидна,

отвела я, не се обърнала дори.


А дядо, все загледан в пътя

на стола пред обичния им дом,

допушваше поредната цигара

с ограбена душа, като с  взлом.

 

Така и не повярва, че я няма.

Не помнеше  и със сълзи на очи.

Все  питаше "Къде е моята Ивана?",

преди завинаги и той да замълчи...

 

09.03.2011г.

 ©shon

© Упорита Добродушкова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря!
  • Поздравявам те за добрия старт!
    Добре дошла сред пишещите!
  • Да, смела съм и това ми харесва!
    Стихотворението наистина идва от сърцето ми...
  • Увлекателна история. Следвай дадените ти съвети. Прекрасна си и много смела! И аз съм нова - не се стряскай, а пиши и чети! С обич!
  • Благодаря ти, Валя!
  • Добре дошла!
    Вече няколко пъти съм имала удоволствието да прочета стиха ти,
    споделян във Фейсбук.
    Сега се радвам, че мога да ти благодаря лично!
  • Наистина е мило и затрогва!
    Поздравления!
  • Стоплихте сърцето ми...благодаря!
  • Затрогващо!!!
  • Настръхнах от излъчването на творбата, от вложеното чувство и отношението към истинските ценности!
    Наистина има неточности в ритъма, отклонения от основната идея, но това е поправимо.
    Важното е, че творбата докосва, защото е писана със сърцето, а не е изсмукана от пръстите!
    Поздравления!!!
  • Благодаря!
  • Леле! Извинявай! Не видях, че е дебют.
    Добре дошла от мен! Това с поетите...
    Има добри автори тук, едва ли ще научиш нещо ново от коментарите, но от четене, да.
    По същество за текста ти, наистина е твърде дълъг, фокуса бяга и се получават несполучливи сравнения тук там. Всичко е поправимо, ако орежеш излишното.
    Поздрави!
  • Умея да чувам,Анна.За това се регнах тук, за да получа съвети и науча нещо от истински поети, като Вас.Но още с първата публикация да ми кажат, че това не е поезия...??????...
  • Трудно се задържа ритъма при толкова дълъг стих, а колкото до коментарите, трябва да се научиш да чуваш и други мнения, не е задължително да слушаш, но поне трябва да чуваш. И не съм съгласна с Вероника. Че е поезия, поезия е, друг е въпроса, че ти бяга ритъма и фокуса малко се размива в частта с описанието на бащата.
  • При това ниво на коментар се замислям сериозно от смисъла да публикувам в този сайт.
  • Уважавам чувствата ти, но това не е поезия. Но пък може да стане чудесен филмов сценарий.
  • Благодаря Ви, Таня!
  • Благодаря, Силви, такъв е бил животът им...
  • Много хубаво и стойностно стихотворение!!!
Предложения
: ??:??