На моите баба и дядо
Оженили се баба ми и дядо ми
след дълга и изпробвана любов.
Била красива, млада, бяла,
от умен и заможен род.
Харесала левента снажен.
Сънувала го ден и нощ.
Отивала му офицерската одежда.
Пробождал погледът му като с нож.
Напивал менците ù край чешмата.
Усмихнат, тих и плах.
„Обича” - шепнела гората,
да вижда погледа ù благ.”
„С очите черни погледни ме!”,
я сепнал той като порой.
А тя свенливо премълчала.
„Те сини са, о, Боже мой.”
Отишла в новата си къща
с надежда за добър живот.
Но трябвало е да преглъща
обиди тежки кат' хомот.
Мълчала, от етърва си обиждана.
Ехидна и подмолна, слабичка жена.
Такава злоба имала невиждана,
незнайно откъде дошла.
А после, като зла прокоба
след боядисано на празника яйце,
в затвора дядо ми прибрали...
Без грам вина… те нямали сърце.
Нещастието, казват, ги сближило.
То идва, за да подлудява.
Баща ми бил погълнат като в чудо
от паднала грамада плява.
Объркани и бесни, като щури,
те търсили го с вили цяла нощ.
Косите скубели и пърхали кат пеперуди,
едва долавяйки гласа в немощ.
Спасили го… ей там търчи.
Отново жив като награда.
А баба ми - със сълзи на очи,
към небесата викнала в прослава.
В спомена ми дядо все я гледаше
с усмивка и с очи на обожание.
Обичаше да слуша как чете му
свещена книга с предания.
Обичаха да гледат филми.
Научни или пък „Атлас”.
Обичаха да ни обичат.
Научиха и нас.
Обичаха кафе да пием
от леблебия или смляна ръж.
Ръката ми до днес изгаря,
целувана от благороден мъж.
Един ден Тя си тръгна тихо,
като откраднат свят граал.
Заспа и вече не се върна,
като забравен сериал.
Опитвал се баща ми да я върне.
И молел той смъртта да си върви.
Но непреклонна и ехидна,
отвела я, не се обърнала дори.
А дядо, все загледан в пътя
на стола пред обичния им дом,
допушваше поредната цигара
с ограбена душа, като с взлом.
Така и не повярва, че я няма.
Не помнеше и със сълзи на очи.
Все питаше "Къде е моята Ивана?",
преди завинаги и той да замълчи...
09.03.2011г.
©shon
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Упорита Добродушкова Всички права запазени
