24 авг. 2007 г., 09:10

На моите нови приятели

1.2K 0 7

Случайно някак се получи,

сърфирайки из интернет,

моя милост да научи -

представяте ли си? - че е поет.

 

И ето, грабвам химикала

и почвам да редя слова.

За обич мъка и раздяла,

сърдечни разни чудеса.

 

Тогава чудото се случи.

Не знам дали ще бъда аз поет,

но тук сърцето ми получи

приятели добри безчет.

 

Дотягам ли ви, аз не зная,

но на мен ми е добре при вас

и силно, от сърце желая

да бъдем заедно във този час.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Живка Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...