Случайно някак се получи,
сърфирайки из интернет,
моя милост да научи -
представяте ли си? - че е поет.
И ето, грабвам химикала
и почвам да редя слова.
За обич мъка и раздяла,
сърдечни разни чудеса.
Тогава чудото се случи.
Не знам дали ще бъда аз поет,
но тук сърцето ми получи
приятели добри безчет.
Дотягам ли ви, аз не зная,
но на мен ми е добре при вас
и силно, от сърце желая
да бъдем заедно във този час.
© Живка Иванова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
