16 мар. 2012 г., 22:43

На море

568 0 0

На море...

 

Разчистил съм си пясъка под мене...

И на  пешкира си  отпуснато лежа...

И слушам как край мен  морето стене!

Самотен съм сега и с него аз тъжа!

 

Над мене  вече облаци се реят.

През тях прескачат само  слънчеви лъчи.

И сякаш те ехидно  ми   се смеят...

А самотата ми във мене не мълчи!

 

И  вятърът по пясъка не спира!

Напуснал е за миг пенливото море!...

И  летен  дъжд наднича  от баира,

дали  сърцето  ми и той ще разбере!

 

И навикът да  пиша от години

ме кара да изливам  своята душа!

Аз търся с  молив мъдростта си синя...

Дано и този път със туй  се утеша!

 




Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...