На море...

Разчистил съм си пясъка под мене...

И на  пешкира си  отпуснато лежа...

И слушам как край мен  морето стене!

Самотен съм сега и с него аз тъжа!

Над мене  вече облаци се реят.

През тях прескачат само  слънчеви лъчи.

И сякаш те ехидно  ми   се смеят...

А самотата ми във мене не мълчи!

И  вятърът по пясъка не спира!

Напуснал е за миг пенливото море!...

И  летен  дъжд наднича  от баира,

дали  сърцето  ми и той ще разбере!

И навикът да  пиша от години

ме кара да изливам  своята душа!

Аз търся с  молив мъдростта си синя...

Дано и този път със туй  се утеша!