Mar 16, 2012, 10:43 PM

На море

  Poetry » Love
567 0 0

На море...

 

Разчистил съм си пясъка под мене...

И на  пешкира си  отпуснато лежа...

И слушам как край мен  морето стене!

Самотен съм сега и с него аз тъжа!

 

Над мене  вече облаци се реят.

През тях прескачат само  слънчеви лъчи.

И сякаш те ехидно  ми   се смеят...

А самотата ми във мене не мълчи!

 

И  вятърът по пясъка не спира!

Напуснал е за миг пенливото море!...

И  летен  дъжд наднича  от баира,

дали  сърцето  ми и той ще разбере!

 

И навикът да  пиша от години

ме кара да изливам  своята душа!

Аз търся с  молив мъдростта си синя...

Дано и този път със туй  се утеша!

 




Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...