На моя град
Спи улицата напоена,
паважът чист е от дъжда,
последната градинка е незастроена,
усмихват ми се мокрите листа.
Разхождам мислите си в тишината,
краката водят ме сами,
натам, към Парка на свободата,
изпълнен денем с глъчка и игри.
Но ето, времето ни е такова,
от дребен шум изпитах страх,
не виждах никаква опора,
обърнах се, побягнах и не спрях.
Под уличната лампа осъзнах се,
огледах се за хора покрай мен,
за сетен път проклех страха и спрях се,
успокоена от започващия ден.
Днес има СОТ и кучета хапливи,
железни порти има като във музей,
днес има и лихвари услужливи,
но няма мир, иди живей!!!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анна Станоева Все права защищены
