28.08.2007 г., 23:53 ч.

На моя град 

  Поезия » Гражданска
988 0 13

Спи улицата напоена,
паважът чист е от дъжда,
последната градинка е незастроена,
усмихват ми се мокрите листа.

Разхождам мислите си в тишината,
краката водят ме сами,
натам, към Парка на свободата,
изпълнен денем с глъчка и игри.

Но ето, времето ни е такова,
от дребен шум изпитах страх,
не виждах никаква опора,
обърнах се, побягнах и не спрях.

Под уличната лампа осъзнах се,

огледах се за хора покрай мен,

за сетен път проклех страха и спрях се,

успокоена от започващия ден.


Днес има СОТ и кучета хапливи,

железни порти има като във музей,

днес има и лихвари услужливи,

но няма мир,  иди живей!!!

© Анна Станоева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Bravo
  • Съжелявам,че не можах да остана за четенето,за да го чуя на живо.Поздрави!
  • Поздрав и от мен , Ани!
  • Настръхна ме Ани. Силно и много хубаво казано.

    Поздрав за текста и усмивка за теб.

    (А, ти след срещата с какво изпра петната от домати?
    Че моите не искат с никакъв препарат да се изчистят.)
  • Много благодаря на всички!
    И лични благодарности на Иван,за това,че ме нави да го прочета във Варна.Признавам си,че без него нямаше да се изтъпанча пред толкова талантливи хора,тук поне няма как да ме замерят с домати,ако не им хареса
  • Ето това е...
    Поздрави Ани
  • Страхът ни залива от всякъде, за жалост...!
    Поздрави за реалния стих, Ани!
  • Явно днес е денят на силните творби! Много е истинско!
  • страхотен стих!!!!
  • Поздрав за стиха!
  • И в Пловдив е така, но ние сме в Откровение и сме щастливи, нали мила Ани?С обич.
  • Доста познато, Ани!

    Поздрави, мила
  • Май навсякъде е така.
    Поздрави, Ани!!!
Предложения
: ??:??