Удари ни гръм -
от хорската злоба,
разсече ни дните на две.
Камбаните бият в сърцето -
тревога,
любовта от сърцата някой отне.

На два бряга отсрещни стоим
сякаш сме заедно,
а често мълчим.
На моя бряг много проблеми,
къде по-малки,
къде по-големи.

Твоят бряг - мъничък остров -
там мястото не стига за мен.
Уж двама сме,
а тъй разделени
по своите пътища
самотни вървим.

Когато замлъкна,
когато ме няма,
когато на острова само тъга,
послушай камбаните -
те вещаят промяна
на моя остров Самота.