23.01.2013 г., 12:37

На моя остров

745 0 0

Удари ни гръм -
от хорската злоба,
разсече ни дните на две.
Камбаните бият в сърцето -
тревога,
любовта от сърцата някой отне.

На два бряга отсрещни стоим
сякаш сме заедно,
а често мълчим.
На моя бряг много проблеми,
къде по-малки,
къде по-големи.

Твоят бряг - мъничък остров -
там мястото не стига за мен.
Уж двама сме,
а тъй разделени
по своите пътища
самотни вървим.

Когато замлъкна,
когато ме няма,
когато на острова само тъга,
послушай камбаните -
те вещаят промяна
на моя остров Самота.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Вълканова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....