10 февр. 2017 г., 13:42

На моя син 

  Поэзия
4745 36 49

Прости ми, врабче! Моя мощ неукрепнала, 
черупката счупих, бе толкова рано... 
Косите ти скришом погалвах, залепнали 
от пот и кошмари в гнездо несъбрано.
Прости ми, че нощем самичко заспиваше, 
а знаех що диреше твойта ръчица. 
Аз денем наливах, ти вечер отпиваше 
от млякото болно на болна вълчица. 
Прости ми, че в себе си тебе изгубила, 
се връщах отново, все зла и поваляна, 
а ти бе пак там – доверчиво и влюбено,
жалееше мен, сякаш бях неокаляна. 
Прости ми, че винаги бягах, че чайката 
топеше далеч скверността си в моретата.
Безкрая все гонех. И уж аз бях майката,
а тебе повлачих натам, към несретата. 
Прости ми, когато накрай, изтърбушена 
помолих за чаша вода – ти ми даде... 
Да кацнем, врабче, с тебе двама на крушата, 
и днес да ти върна, което окрадох.

© Пламена Кръстева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??