На моя син
Макар в друго време,
ако ме повикаш, ще се върна.
Със слънцето ще се усмихна
и с вятъра ще те прегърна.
На краката си ще те люлея
и през сълзи и тъга
приспивна песен ще ти пея.
Ти, мое единствено мило дете.
Звездичка от любов родена,
показваща ми пътя,
през безкрайната вселена.
И днес отново съм до твоето рамо.
Ще го почувстваш със сърцето.
Ти с обич ме повикай само.
„Мамо, мамо...”
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лиляна Стаматова Все права защищены
