На моя син

7 июн. 2017 г., 13:22

Поэзия » Гражданская

347 0 1

Макар в друго време,

ако ме повикаш, ще се върна.

Със слънцето ще се усмихна

и с вятъра ще те прегърна.

На краката си ще те люлея

и през сълзи и тъга

приспивна песен ще ти пея.

Ти, мое единствено мило дете.

Звездичка от любов родена,

показваща ми пътя,

през безкрайната вселена.

И днес отново съм до твоето рамо.

Ще го почувстваш със сърцето.

Ти с обич ме повикай само.

„Мамо, мамо...”