Макар в друго време,
ако ме повикаш, ще се върна.
Със слънцето ще се усмихна
и с вятъра ще те прегърна.
На краката си ще те люлея
и през сълзи и тъга
приспивна песен ще ти пея.
Ти, мое единствено мило дете.
Звездичка от любов родена,
показваща ми пътя,
през безкрайната вселена.
И днес отново съм до твоето рамо.
Ще го почувстваш със сърцето.
Ти с обич ме повикай само.
„Мамо, мамо...”
© Лиляна Стаматова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
