На моята майка -

акушерка и рентгенова лаборантка -

Маринка Минева,

дъщеря на Марийка и Стоица Рабохчиеви

Ти си най-добрата на Земята!
В тебе са събрани светлината,
любовта и майчината нежност!

Ти за мене си едно вълшебство,
дало ми богатство - да обичам!...

Аз от теб откъснах се и вече зрея,
но до гроб ще пазя светлия ти образ,
че без теб сърцето ми пустее...

В твоя поглед виждам аз вълните
на пшеницата, от вятъра люл`яна!
Твоите ръце, от слънцето по-топли,
по-свещени са за мен от божествата,
пред които вярващите коленѝчат…

Имах нужда да ти кажа тези думи.
Тях аз повече за себе си написах.
Но без твоето неземно чудотворство -
майка - ти единствена да бъдеш,
нито ред от себе си не бих изтръгнал...

И отново в мен спокойна е душата...
И отново в мен душата се пречиства...