25 сент. 2007 г., 09:23

На моята Родина

1.3K 0 14
На моята Родина

Все още помня дните, през които
седях на ученическия чин
и слушах думите звънливи:
"На най-прекрасната страна си син!"

Родино, в тебе са се клели,
със крепка вяра, моите деди,
потоци свидна кръв са лели,
за да пребъдеш Ти!

И аз, във порив всеотдаен,
презрях от все сърце смъртта,
в душата пазех свята тайна,
че съм готов за Тебе да умра!

Тогава, в пролетта на свойта младост,
държейки клетвен огън във ръка,
аз паметник на тези идеали
за бъдещето исках да строя!

А после лято - знойна жега
и лумна в пламък моята мечта,
замря в жаравата сломена
като жар-птица с восъчни крила!

Задуха сетне есенният вятър,
поръсиха ме капки хладен дъжд,
отмиха в мен натрапени идеи
и бях пречистен... отведнъж!

А зимата едва ли ще дочакам,
не ще оставя дири по снега,
от спомените клада ще разпаля
далеч от Теб - Родино моя -
за нов живот ще се родя!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...