26 авг. 2008 г., 09:30

На музите ми

675 0 2

Не чер,

зелен хайвер си хапнете

за мое здраве и дълголетие.

Пийте шампанско,

под душа ми се любете.

Моя дом е и ваша крепост.

Строшете глави,

или гръцки чинии

под ритъма на сиртаки.

Ще ви поканя и по-навътре

в моето аутодафе.

Не сме вчерашни,

взаимно се мразим,

или неистово жаждаме.

Ще ви го върна,

тъпкано и претъпкано

още вчера, може и утре.

Днес съм възпрепятствана.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Комаревска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...