26.08.2008 г., 9:30

На музите ми

672 0 2

Не чер,

зелен хайвер си хапнете

за мое здраве и дълголетие.

Пийте шампанско,

под душа ми се любете.

Моя дом е и ваша крепост.

Строшете глави,

или гръцки чинии

под ритъма на сиртаки.

Ще ви поканя и по-навътре

в моето аутодафе.

Не сме вчерашни,

взаимно се мразим,

или неистово жаждаме.

Ще ви го върна,

тъпкано и претъпкано

още вчера, може и утре.

Днес съм възпрепятствана.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Комаревска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...