На най-прекрасния мъж на света
Аз бях поне за малко твоя.
Отдадена докрай, с ранима женска страст.
С очи, забравили покоя,
искрящи трескаво в любовна сласт.
Не ме вини!
Все пак за тебе
пребродих звездни ширини,
за да усетя твойте устни
върху лицето си, белязано с сълзи.
Не ме разбра...
Ти искаше ме цяла
за себе си, за своя свят.
Но любовта, дете, е оцелявала
и без да е обречена на мъжка власт.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангелина Димитрова Все права защищены
Власт? Така ли усети нещата? А не мислиш ли, че ти си властната?