Aug 3, 2007, 10:41 AM
На най-прекрасния мъж на света
Не се сърди!
Аз бях поне за малко твоя.
Отдадена докрай, с ранима женска страст.
С очи, забравили покоя,
искрящи трескаво в любовна сласт.
Не ме вини!
Все пак за тебе
пребродих звездни ширини,
за да усетя твойте устни
върху лицето си, белязано с сълзи.
Не ме разбра...
Ти искаше ме цяла
за себе си, за своя свят.
Но любовта, дете, е оцелявала
и без да е обречена на мъжка власт.
Аз бях поне за малко твоя.
Отдадена докрай, с ранима женска страст.
С очи, забравили покоя,
искрящи трескаво в любовна сласт.
Не ме вини!
Все пак за тебе
пребродих звездни ширини,
за да усетя твойте устни
върху лицето си, белязано с сълзи.
Не ме разбра...
Ти искаше ме цяла
за себе си, за своя свят.
Но любовта, дете, е оцелявала
и без да е обречена на мъжка власт.
© Ангелина Димитрова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Е, ширините не бяха звездни, може би само желанието
Власт? Така ли усети нещата? А не мислиш ли, че ти си властната? -
Ами тя затова е последна...
-
Може би последната думичка е най-важна?
-
Много ми харесва! Браво!
-
Поздрави и от мен!!!
-
Много красив стих, хареса ми, поздравявам те пишеш страхотно!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
