На небесния покрив
Тъмен облак иде, паст раззина.
Бяла врана грачи на комина.
На комина бяла врана грачи –
тъмен облак по небето влачи.
С грак подкарва и Луна от свила –
с грива звездна, сякаш е кобила.
Сякаш е кобила с грива звездна,
в колесница впримчена – над бездна.
С Млечен път – камшик мъглив, я шибна
и изпусна си Луната нимба.
Нимба бял изпусна си Луната,
разпиля го на светулки из гората.
Бяла врана от комина хвръкна.
Утро мина – в свода огън стъкна.
Огън стъкна утрото. Отмина.
Цяло в сажди – слънце над комина.
https://www.youtube.com/watch?v=KQetemT1sWc
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Димитрова Все права защищены
и благодаря!