МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
956 3877
9 дек. 2022 г., 06:54

На небесния покрив 

  Поэзия » Пейзажная, Другая
217 1 2

Тъмен облак иде, паст раззина.

Бяла врана грачи на комина.

На комина бяла врана грачи –

тъмен облак по небето влачи.

 

С грак подкарва и Луна от свила –

с грива звездна, сякаш е кобила.

Сякаш е кобила с грива звездна,

в колесница впримчена – над бездна.

 

С Млечен път – камшик мъглив, я шибна

и изпусна си Луната нимба.

Нимба бял изпусна си Луната,

разпиля го на светулки из гората.

 

Бяла врана от комина хвръкна.

Утро мина – в свода огън стъкна.

Огън стъкна утрото. Отмина.

Цяло в сажди – слънце над комина.

 

 

https://www.youtube.com/watch?v=KQetemT1sWc

© Мария Димитрова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Завъртяла съм ги аз едни вихрушки лабиринтни в тия строфи, както само аз си знам – измъкване няма! Дано слънцето поне да е оцеляло и на воля 😃 Този експеримент малко ме затрудни, но се надявам да не личи много. Благодаря!
  • Различно, смислено, премерено писане. Не знам какво друго да ти кажа, освен всеизвестни неща- като това, че песента носи надежда и благодаря!
Предложения
: ??:??