На небесния покрив

9 dic 2022, 6:54

Poesía » Del paisaje, Otra

321 1 2

Тъмен облак иде, паст раззина.

Бяла врана грачи на комина.

На комина бяла врана грачи –

тъмен облак по небето влачи.

С грак подкарва и Луна от свила –

с грива звездна, сякаш е кобила.

Сякаш е кобила с грива звездна,

в колесница впримчена – над бездна.

С Млечен път – камшик мъглив, я шибна

и изпусна си Луната нимба.

Нимба бял изпусна си Луната,

разпиля го на светулки из гората.

Бяла врана от комина хвръкна.

Утро мина – в свода огън стъкна.

Огън стъкна утрото. Отмина.

Цяло в сажди – слънце над комина.

https://www.youtube.com/watch?v=KQetemT1sWc

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)

2022-12-09T09:15:04+02:00

Завъртяла съм ги аз едни вихрушки лабиринтни в тия строфи, както само аз си знам – измъкване няма! Дано слънцето поне да е оцеляло и на воля 😃 Този експеримент малко ме затрудни, но се надявам да не личи много. Благодаря!
ИнаКалина

2022-12-09T08:22:15+02:00

Различно, смислено, премерено писане. Не знам какво друго да ти кажа, освен всеизвестни неща- като това, че песента носи надежда и благодаря!