Морето ме прегърна и ми взе
едно голямо слънце от очите.
Превърна го в звезда. Солена бе
последната ми глътка, птичата.
Солени бяха нощите преди.
Преди да бъда цяло със водата.
Когато нямам въздух, не сълзи
и капка от окото ми. А вятър
приспива хиляди деца без мен,
чиито топли длани все ми липсват.
Чиито лунни погледи навред
се скитат и тъга сега разплискват. ...