lips_of_angels (Ем)
164 5067
7 авг. 2012 г., 17:31

На неродените 

  Поэзия
1200 0 12

Морето ме прегърна и ми взе

едно голямо слънце от очите.

Превърна го в звезда. Солена бе

последната ми глътка, птичата.

Солени бяха нощите преди.

Преди да бъда цяло със водата.

Когато нямам въздух, не сълзи

и капка от окото ми. А вятър

приспива хиляди деца без мен,

чиито топли длани все ми липсват.

Чиито лунни погледи навред

се скитат и тъга сега разплискват.

Чиито дни ще изплета. Във шапки.

Ще изрисувам сред глухарчета.

Ще се смаля до тях, за да пораснат

във истински човеци, в Някой,

който ще направи друг света.

И само заради това си струва.

Да се родя във неродените деца,

които нощем в думите ми плуват.

© Ем Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • пожелавам ти прекрасно претворяване...
  • Благодаря, че прочетохте! = )
  • ... красиво!
    Харесва ми онова, което се прокрадва между редовете!
    Силата на думите не е в тяхното значение, но усещам, че знаеш това...
  • Много силно!
    Има много интересна идея
    Поздрави
  • Хубаво!
    Поздрав, Еми!
  • Благодаря! = )
  • Стойностна творба, Еми, всъщност ти си го можеш това.
    При все и тъжно, стихотворението е прекрасно.
  • Чудесно! Стихът се лее с лекота. Почти усещам плисъкът на вълните и вкусът на море. Нека да има повече такива стойностни произведения, за да разберат читателите , че всички чувстваме, но не всеки има дарбата да се изрази изящно в мерена реч.
  • Хубаво е! Поздрави!
  • Благодаря ви! =)
  • Хубав стих!Поздравления!
  • "А вятър
    приспива хиляди деца без мен,
    чиито топли длани все ми липсват."

    Като глухарчета са... Тук си права.
    И нямат сетива за свое бъдеще.
    На миналото също нямат право.
    Единствен вятърът в мечтите си обвързва
    верижен полъх със възможната представа...
Предложения
: ??:??