На нея...
А той с нея се подигра.
Виждаше само изневярата в нощта,
а тя таеше към него любов гореща.
Ден след ден, нощ след нощ...
Превърна се в човек, любов просещ...
Но той отново не я видя...
Тежкият кръст на любовта бе орисана да носи тя...
Тя знаеше, че възмездие ще има
и го дочака - бе силна за трима!
Той остаря и се разболя...
А тогава къде беше "тази"...?
"Тази", която с омраза женското сърце порази...
Но тя... не му отмъсти...
и отново съумя да му прости...
Погрижи се за него така...
както би направила само една истинска жена!!!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Симона Стоянова Все права защищены