6 нояб. 2007 г., 10:52

На нея...

966 0 0
Тя беше красива и добра...
А той с нея се подигра.
Виждаше само изневярата в нощта,
а тя таеше към него любов гореща.

Ден след ден, нощ след нощ...
Превърна се в човек, любов просещ...
Но той отново не я видя...
Тежкият кръст на любовта бе орисана да носи тя...

Тя знаеше, че възмездие ще има
и го дочака - бе силна за трима!
Той остаря и се разболя...
А тогава къде беше "тази"...?
"Тази", която с омраза женското сърце порази...

Но тя... не му отмъсти...
и отново съумя да му прости...
Погрижи се за него така...
както би направила само една истинска жена!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Симона Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...