Nov 6, 2007, 10:52 AM

На нея...

  Poetry » Love
965 0 0
Тя беше красива и добра...
А той с нея се подигра.
Виждаше само изневярата в нощта,
а тя таеше към него любов гореща.

Ден след ден, нощ след нощ...
Превърна се в човек, любов просещ...
Но той отново не я видя...
Тежкият кръст на любовта бе орисана да носи тя...

Тя знаеше, че възмездие ще има
и го дочака - бе силна за трима!
Той остаря и се разболя...
А тогава къде беше "тази"...?
"Тази", която с омраза женското сърце порази...

Но тя... не му отмъсти...
и отново съумя да му прости...
Погрижи се за него така...
както би направила само една истинска жена!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симона Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...