Nov 6, 2007, 10:52 AM

На нея...

  Poetry » Love
969 0 0
Тя беше красива и добра...
А той с нея се подигра.
Виждаше само изневярата в нощта,
а тя таеше към него любов гореща.

Ден след ден, нощ след нощ...
Превърна се в човек, любов просещ...
Но той отново не я видя...
Тежкият кръст на любовта бе орисана да носи тя...

Тя знаеше, че възмездие ще има
и го дочака - бе силна за трима!
Той остаря и се разболя...
А тогава къде беше "тази"...?
"Тази", която с омраза женското сърце порази...

Но тя... не му отмъсти...
и отново съумя да му прости...
Погрижи се за него така...
както би направила само една истинска жена!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симона Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...