На нея...
А той с нея се подигра.
Виждаше само изневярата в нощта,
а тя таеше към него любов гореща.
Ден след ден, нощ след нощ...
Превърна се в човек, любов просещ...
Но той отново не я видя...
Тежкият кръст на любовта бе орисана да носи тя...
Тя знаеше, че възмездие ще има
и го дочака - бе силна за трима!
Той остаря и се разболя...
А тогава къде беше "тази"...?
"Тази", която с омраза женското сърце порази...
Но тя... не му отмъсти...
и отново съумя да му прости...
Погрижи се за него така...
както би направила само една истинска жена!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симона Стоянова Всички права запазени