Във сънищата ми прокрадват се

със тихи стъпки страшни зверове,

разтварям дланите си, търся те,

а после чувам твоето сърце.

И всичко черно в миг разнася се,

с глава опряна на гърдите ти.

Заспивам, спомена разтапя се,

в зори от слънцето в косите ти.

Прошепвам викайки те, топлиш ме,

денят ми ще изгрее хей сега,

когато се събудиш, гушнеш ме

и ми дадеш от твойта светлина.

Посоката ти е сърцето ми,

денят е тъй безкраен и щастлив,

усмивката от мен в очите ти

е миг запомнен и неотменим.

                     ***

Сега те гледам, кротко си заспала,

в леглото старо сгушена сама,

мой ред е твоя сън да браня

и да си спомням как прошепвах...

"мама".