26.06.2024 г., 9:55

На нея

450 0 0

Във сънищата ми прокрадват се

със тихи стъпки страшни зверове,

разтварям дланите си, търся те,

а после чувам твоето сърце.

И всичко черно в миг разнася се,

с глава опряна на гърдите ти.

Заспивам, спомена разтапя се,

в зори от слънцето в косите ти.

Прошепвам викайки те, топлиш ме,

денят ми ще изгрее хей сега,

когато се събудиш, гушнеш ме

и ми дадеш от твойта светлина.

Посоката ти е сърцето ми,

денят е тъй безкраен и щастлив,

усмивката от мен в очите ти

е миг запомнен и неотменим.

                     ***

Сега те гледам, кротко си заспала,

в леглото старо сгушена сама,

мой ред е твоя сън да браня

и да си спомням как прошепвах...

"мама".

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Èдин Гравън Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...