6 сент. 2009 г., 21:20

На Никола Вапцаров 

  Поэзия » Философская
2647 1 19

На Никола Вапцаров

               “Ще бъда стар, ще бъда много стар...”                  

                                                Н. Вапцаров

 

Поете, не можа да остарееш.

Погромите пометоха и теб.

Мечтата не успя да доживееш.  

И по-добре. Финалът бе нелеп.

 

Заводът, който беше ни поръчал,

строихме дълго, гладни за живот.

И доживяхме - днес собственоръчно

да сриваме строеното със пот.

 

Но не зърно от вярата ни взеха -

опитаха се да я похитят.

Не ревна никой и като утеха,

живее всеки в огледален свят.

 

Дори и Фамагуста днес я няма.

И корабът “Балкан” е претопен.

Животът най-брутално ни измами.

Пак вятър гоним всеки божи ден...      

...

Така и не можа да остарееш.

Загина млад – на тридесет и две.

Поетите, убити за идеи,

възкръсват в нас.

И пишат стихове.

 

© Александър Калчев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??