На Никола Вапцаров
На Никола Вапцаров
“Ще бъда стар, ще бъда много стар...”
Н. Вапцаров
Поете, не можа да остарееш.
Погромите пометоха и теб.
Мечтата не успя да доживееш.
И по-добре. Финалът бе нелеп.
Заводът, който беше ни поръчал,
строихме дълго, гладни за живот.
И доживяхме - днес собственоръчно
да сриваме строеното със пот.
Но не зърно от вярата ни взеха -
опитаха се да я похитят.
Не ревна никой и като утеха,
живее всеки в огледален свят.
Дори и Фамагуста днес я няма.
И корабът “Балкан” е претопен.
Животът най-брутално ни измами.
Пак вятър гоним всеки божи ден...
...
Така и не можа да остарееш.
Загина млад – на тридесет и две.
Поетите, убити за идеи,
възкръсват в нас.
И пишат стихове.
© Александър Калчев All rights reserved.
